Честит 8-ми март, скъпи жени!
Честит празник на съзидателното и творческото начало в света. Честит празник на тези, които създават живота, и във всеки миг се грижат да го закрилят, развиват, облагородяват и разхубавяват!
Ние, жените, сме надарени със силно чувство за справедливост и целеустременост, подхранвани от любовта и грижата за важните за нас хора, от желанието да превърнем света в едно по-добро място. А когато се борим за по-добър живот, ние се борим и за бъдещето на децата си; за равновесието и хармонията в семейството; за правото си на удовлетворяваща професионална реализация, достойно заплащане и достойни условия на труд без стрес, дискриминация и тормоз. Борим се за това да бъдем третирани и ценени наравно с мъжете, според индивидуалните ни качества и постижения, а не според пола.
Същевременно, именно спецификата на пола ни, и най-вече специалната ни роля в обществото като създателки и пазителки на живота, поражда и специални нужди, свързани с баланса между трудовия и семейния ни живот; между мисията ни да създадем и отгледаме едно ново поколение от достойни и щастливи хора, и желанието ни да реализираме талантите и уменията си в професията, която сме избрали.
Когато преценим, че е дошъл моментът да създадем поколение, ние искаме да знаем, че работното ни място и заплащането ни за времето, докато сме в отпуск по майчинство, са гарантирани – и нито икономическа криза, нито работодател могат да ни ги отнемат. Когато полагаме труд, ние искаме този труд да бъде оценен справедливо и адекватно на старанието и качествата ни, а не подценен заради факта, че сме жени. Когато искаме да се развиваме професионално и имаме идеи и визия за бъдещето, ние искаме тези идеи да бъдат чути, и да получим възможност за реализация така, както би ги получил един мъж с идеи и визия. Искаме равноправието, което ни е гарантирано по закон, да бъде защитено с адекватни механизми, които гарантират неговото спазване, и прилагано на практика на всички нива и от всички институции.
В днешния празничен ден отбелязваме 164-та годишнина от едно събитие, поставило началото на организираните усилия на жените за постигане на по-справедливи условия на труд и живот. На тази дата през 1857 г. в Ню Йорк се провежда първата масова проява на жени-работнички против лошите условия на труд и ниските заплати, която поставя началото на женското синдикално движение. Днес, през 2021 г. и в съвсем различен контекст, отново настъпва време да осмислим предизвикателствата, които новата действителност създава за съвременните жени. Време е да търсим начини за преодоляването на новите видими и невидими бариери пред женската равнопоставеност в постоянно трансформиращия се свят.
След броени дни се навършва една година, откакто пандемията коронавирус промени света. Безпрецедентните предизвикателства и трудности, които тази нова ситуация донесе за всички ни – жени и мъже – наложиха изолация на хората, създадоха огромни трудности за редица сектори, като транспортът и туризмът бяха и остават сред най-засегнатите. Принудителните мерки за безопасност доведоха до риск от бедност и дискриминация за редица трудещи се. Борбата за прогрес
в световен мащаб отстъпи на второ място пред мерките за оцеляване, а борбата за равнопоставеност сякаш беше изцяло забравена. В контекста на „здравето и животът на хората са над всичко“, гаранциите за икономическото оцеляване и социалното здраве останаха на заден план. Реалната неравнопоставеност – както между половете, така и на различните категории и групи в обществото – днес се усещат по-остро и по-осезаемо от всякога.
Именно затова солидарността, механизмите за защита и подкрепа на уязвимите, както и борбата за отстояване на постигнатите права както за всички трудещи се, така и конкретно за жените, са особено важни в този момент. Трябва да има гаранция, че всички хора реално се ползват с еднакви права и равни възможности, вместо промените, наложени от извънредните обстоятелства, да изострят неравенствата все повече. Именно затова, в предизвикателни времена като днешното обединението, диалогът, подкрепата и защитата, като стълбове на синдикализма, са нужни повече от всякога.
За СТСБ справедливото място на жените в транспорта е приоритет както по отношение на заплащането и адекватните условия на труд, така и по отношение преодоляването на насилието и дискриминацията. Без съмнение, неравенството се увеличи в условията на изолация, несигурност, социална дистанция и страх за здравето на всеки човек. Ето защо, ние продължаваме да поставяме равнопоставеността на централно място в дейността си, както сме го правили в продължение на повече от десетилетие. Участвали сме и продължаваме да участваме активно във всички национални, европейски и международни политики по темата.
До момента сме постигнали много на европейско и международно ниво, като кулминационният момент беше приемането през 2019 г. на Конвенция 190 на МОТ, насочена специфично към насилието и тормоза в света на труда. Време е плодовете на тези постижения да се усетят и у дома, в България! Затова ние ще настояваме пред всички политически сили – и пред новите им представители, които ще заемат своите места в отделните институции след изборите на 4 април – за ясен и категоричен ангажимент към ратифицирането на Конвенция 190 от българска страна. Ние знаем, че това е работещ инструмент, който ще овласти институциите да се борят с проблема, и ще създаде работещи механизми както за превенцията на насилието, така и за защитата и помощта към вече пострадалите. В извънредните обстоятелства на днешното време, тази конвенция е нужна повече от всякога – като ясен ангажимент на държавата към жените на България!
Винаги сме избирали в предизвикателствата да прозрем възможности, за да успеем да подобрим благополучието на жените, въпреки обстоятелствата. За нас благоприятният изход от кризата в един от най-засегнатите отрасли – транспорта, стои в центъра на устойчивото развитие на страната ни в непосредственото и по-дългосрочно бъдеще.
И не на последно място, СТСБ ще продължи да насърчаваме и подпомагаме и развитието на жените-лидери. Когато жените са справедливо и равноправно представени на всички нива на социалния и политически живот – това ще ни даде възможността да поставим проблемите на жените в центъра на всички държавни политики. Защото ние сме равноправни и пълноценни партньори на мъжете във всяка дейност, и само чрез осъзнаването и отстояването на тази отговорна роля, можем да допринесем за подобряването на живота в света по време на – и след края на кризата.
Ние имаме способности, които ни позволяват да работим във всяка една сфера на живота – и да допринесем за подобряването на обществото и икономиката именно благодарение на специфично женския си поглед към живота.
В заключение бих искала да се обърна лично към всяка една от вас, скъпи дами. Радвам се, че сме свързани професионално; радвам се, че сме свързани и като жени. Бъдете здрави: физически и духовно. Бъдете центрове на силата и спокойствието. Бъдете източник на съзидателна енергия и се стремете с всяко свое действие да умножавате доброто в света. Всяка от вас е олицетворение на силата на женската енергия, на облагородяващата вътрешна и външна красота, а заедно можем повече!
Честит празник!
Екатерина Йорданова,
Председател на СТСБ