България стана двигател на единната европейска позиция за Конвенцията на МОТ срещу насилието в света на труда

Екатерина Йорданова бе сред създателите на проекта на бъдещия документ

След близо 6-годишна работа и последователни кампании от страна на световното синдикално движение за приемане на Конвенция на МОТ за сексуалното насилие и тормоза на работното място, 107-та сесия на Международната организация по труда постигна пробив по темата.

Годишната сесия се проведе в Женева от 28 май до 8 юни 2018 г. В нея взеха участие близо 4000 представители на 187 държави от всички континенти. Тази година сред ключовите теми бяха равенството между половете; насилието и тормозът в сферата на труда; разликите в заплащането между мъжете и жените; Целите за Устойчиво развитие до 2030 г.; цифровата икономика и бъдещето на труда; стратегическите цели на социалния диалог и трипартизма.

Работата беше разпределена в четири комисии, една от които – натоварена със задачата да подготви бъдещата Конвенция на МОТ за насилието и тормоза над мъже и жени в сферата на труда. Тя включваше 150 представители на работниците, работодателите и правителствата от цял свят. Един от най-активните участници в 15-членното бюро, което ръководеше и координираше работата на комисията, беше председателят на СТСБ Екатерина Йорданова. Тя бе в състава на българската делегация за 107-та сесия на МОТ, заедно с президента на КНСБ Пламен Димитров.

След ежедневна работа на близо 16-часов режим, Комисията успя да стигне до единна позиция. Проектът на резолюция за бъдещата Конвенция бе представен и приет в пленарна зала.

За какво гласува МОТ?

Резолюцията предлага категорично формата на бъдещия международен правен инструмент да бъде Конвенция, подкрепена от Препоръки. Изработени и приети са точни дефиниции на основните термини „Насилие и тормоз“ и „насилие по полов признак“. Разширява се определението за „работник“, така че да обхваща всякакъв вид практика, която може да се определи като работа – със или без традиционните договорни отношения – и да включва дори хората по време на отпуск; стажантите; търсещите работа; уволнените и временно отстранените от работа лица. Понятието „работно място“ е заменено с израза „сфера на труда“, която включва и всички трудови дейности, придвижването до и от работното място; отражението на домашното насилие върху работния процес. Постигнато бе съгласие за всички ситуации и категории, попадащи в рамката на понятието „Насилие и тормоз в света на труда“.

В резолюцията си Комисията още препоръчва всяка държава, която ратифицира бъдещата конвенция, да приеме правото на трудещите се да работят в среда, свободна от насилие и тормоз. Правителствата, след консултации с работодатели и синдикати по пътя на тристранния диалог, трябва да приемат единни политики за противодействие на насилието и тормоза в света на труда; комплексни стратегии с цели и мерки, ориентирани към предотвратяване на насилието и тормоза; и да създадат и прилагат строги механизми за правоприлагане и мониторинг. Националните правителства трябва също чрез законодателни мерки да гарантират на жертвите достъп до правна зашита и подкрепа; наказания за виновните лица; да разработят ръководства и инструменти; да провеждат обучения и информационно-разяснителни кампании; а при констатирани случаи на тормоз – да осигуряват проверки от служители на инспекциите по труда и другите компетентни органи.

Утвърдени бяха три основополагащи принципа на бъдещата Конвенция:

1. Държавите, които я ратифицират, трябва да насърчават и гарантират свободата на сдружаване; включването на механизми за превенция и борба с насилието и тормоза в колективното трудово договаряне. Да се ликвидират всички форми на детски труд. Да се ликвидира дискриминацията в света на труда и занаятите. Да се гарантира безопасен и достоен труд за всеки.

2. Всяко национално законодателство трябва да приеме правни актове, които забраняват насилието и тормоза в света на труда, в т.ч. и насилието по полов принцип.

3. Всеки член на МОТ е длъжен да приеме нормативни актове и да провежда политики, които гарантират правото на равенство и недопускане на дискриминация над работниците, в т.ч. принадлежащите към една или няколко уязвими групи или работници, които могат на бъдат подложени на насилие в несъразмерна степен.

Амбицията на МОТ е този проект да се превърне в официален документ през 2019 г., когато световната организация ще чества своята 100-годишнина.