Европа трябва да остане пример за социално общество, заяви Екатерина Йорданова в дискусия на тема „Контурите на трудова Европа – 2018“
Председателят на Съюза на транспортните синдикати в България (СТСБ) Екатерина Йорданова участва в дискусия на тема „Контурите на трудова Европа – 2018“, която се състоя на 21 юни 2018 г. в Конгресния център в централата на КНСБ. Дебатът бе предшестван от анализ по темата, представен от Генералния директор на Европейския синдикален институт към Европейската конфедерация на профсъюзите Филип Пуше пред лидерите на федерации.
Нараства неравенството в целия Европейски съюз като все повече се увеличава и делът на т. нар. „работещи бедни”. Десетилетие е нужно, за да може минималните работни заплати в Източна Европа да стигнат тези в старите страни членки, бе категоричен Пуше. Той коментира, че според статистиката минималните възнаграждения в Източна Европа растат през последните години с високи темпове, но те все още са достатъчни единствено за оцеляване.
Според Пуше след икономическата криза от 2008 г. се откроява нов модел на преразпределение на средствата за заплати – все повече остават в собствениците, акционерите, висшия и средния мениджмънт на компаниите и все по-малко достигат до работниците.
Там където има колективно трудово договаряне, до голяма степен се гарантира по-справедливо разпределение на печалбата. Пуше определи като тревожен факта, че като цяло намалява покритието на работещите с колективни трудови договори в Европа. В Германия едва 50 на сто са обхванати от КТД, в България, Унгария, Словакия и Румъния покритието е под 20%, а в Литва дори под 10. Най-добре в това отношение е Франция с 98 на сто, а също и Швеция (90%).
Докладът отчита нарастване на заетостта в ЕС и като цяло тя е достигнала нивата преди кризата. Но ако тя се измерва и на база брой часове заетост, то тогава все още не са достигнати нивата на 2008 г. Безработицата също не е стигнала нивото преди кризата общо за целия ЕС. Различията в безработицата в Европа са относително големи, като добре се справят Германия, Малта, Унгария, които имат много различни системи за контрол и достъп до права на пазара на труда. В Полша и Испания над 25 на сто от заетостта е временна заетост – хората нямат постоянен трудов договор, а в Испания почти никой под 30 годишна възраст няма постоянен трудов договор и това е така вече 25 години, коментира Филип Пуше.
Разликите в минималните заплати в държавите членки пък са огромни, като по-високи са в източните страни. До 4 години заплатите в България ще станат 60 процента от средноевропейските, ако възнагражденията продължат да растат със сегашните темпове. Това заяви в изказването си президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според него тези 60% са психологическата граница, която кара един европеец да се чувства част от общността, а не в положение, в което му се иска да избяга от страната, в която живее.
Председатели на синдикални федерации от различни сектори поставиха редица въпроси, свързани със задълбочаващото се неравенство в заплащането между страните от Западна и Източна Европа. Също така те коментираха, че мултинационалните компании заплащат за една и съща работата, различни възнаграждения в отделните държави. Практика е да дават в пъти по-ниски заплати в Източна, спрямо филиалите си в Западна Европа. Как би се отразило на доходите в България влизането в еврозоната, бе също сред дискутираните въпроси.
„Благодаря на Филип Пуше за задълбочения анализ, защото той ни помага да получим допълнителни аргументи за формиране на позиции и ефективни политики както на национално, така и на европейско ниво”, заяви Екатерина Йорданова в своето изказване. По думите й тези данни отново показват, че са необходими допълнителни мерки и усилия от страна на синдикатите, работодателите и държавите за преодоляване на разделителната линия на база РЗ, защото това подкопава опасно единството между държавите-членки. Европейският съюз винаги е бил пример за социално общество и стандарт, по който са се съизмервали оставалите държави в света и той не бива да отстъпва от тези лидерски позиции, добави тя.