Председателят на СТСБ се включи в работата на международната конференция „Бъдещето на труда”

Председателят на Съюза на транспортните синдикати в България и вицепрезидент на Европейската транспортна федерация Екатерина Йорданова взе участие в международната конференция „Бъдещето на труда: Подход, основан на жизнения цикъл„. Форумът беше организиран от Министерството на труда и социалната политика с подкрепата на Европейската комисия и се проведе на 21 и 22 март в София в рамките на Българското председателство.

В него участваха около 150 представители на международни институции, социални партньори, организации на гражданското общество и политици от Европейския съюз, Европейското икономическо пространство, Западните Балкани. Дебатите и резултатите от конференцията ще бъдат включени в проектозаключенията на Съвета на ЕС.

Днес повече от всякога има нужда темата за влиянието на цифровизацията върху трудовия пазар и уменията да стои най-високо в политическия дневен ред. Това каза в изявлението си българският еврокомисар Мария Габриел, която обяви, че скоро ще бъде обявена и работна група на високо равнище. Нейната основна задача ще е проучване на влиянието на дигитализацията върху пазара на труда. Групата се създава съвместно с еврокомисаря по въпросите на заетостта Мариан Тийсен. „В процес на селекция на председател сме на работната група. Нашата идея е след юни месец тя вече да бъде оперативна и да стартира работа“, каза тя.

Мария Габриел посочи, че освен ползи дигитализацията крие и рискове, свързани с повече бедност, повече социално изключване, повече периферизация на отделни региони. Като еврокомисар тя настоя за ефективно използване на сега съществуващите инструменти в рамките на ЕС – като развитие на повече дигитални умения, посредством възможностите, давани от Европейския социален фонд .

Тя призова всички държави членки да се включат в коалицията за цифрови умения и работни места. За една година благодарение на усилията на коалицията са създадени работни места за седем милиона европейци. „Ставаме свидетели на фундаментална промяна в следствие на новите технологии в сферата на заетостта. Днешните работни места, заети от хората ще бъдат автоматизирани, прогнозите са изключително вариращи за 50 – 59%“, заяви още Габриел.

Тя изтъкна, че междувременно се сблъскваме с невероятен недостиг от специалисти – днешните цифри показват, че имаме необходимост от 350 хиляди ИТ специалисти в Европа, а след 2020 г. те ще бъдат 500 хиляди.

„Днес цифрите са плашещи. 80 млн. европейци никога не са използвали интернет. Само 44% от европейците и 37 на сто от работната сила в ЕС имат основни цифрови умения. След 2020 г. 90% от работните места ще изискват основни цифрови умения. Ето защо е изключително важно да придружим хората в така наречения цифров преход“, призна Габриел.

Друго ключово предизвикателство е изкуственият интелект. Габриел изтъкна, че Европа е лидер в тази област. По думите й 10% от БВП на ЕС до 2025 г. може да е приносът от развитието на този сектор.

Като ключово в тази област Мария Габриел изтъкна запазването на човешкото лице на цифровата трансформация . По думите й именно това е добавената стойност на Европа.

„Трябва да запазим подхода human on command – невероятно развитие на новите технологии, но човекът трябва да остане този, който контролира и дава насоки„, каза Мария Габриел.

По време на конференцията стана ясно, че основното предизвикателство пред трудовия пазар е свързано с очакванията 800 млн. работни места да бъдат изместени от роботи в следващите години.

Обсъдена бе и възможността за въвеждане на четиридневната работна седмица, която има своите ползи и спестява разходи по поддръжка на сгради, насърчава туризма и индустриите, свързани със свободното време, както и води до по-справедливо разпределение на домашната работа между мъжете и жените. Успешният пример идва от Германия.

Вицепремиерът Томислав Дончев говори за новите социални конфликти и разделения. Според него освен да се рециклират стари проблеми, трябва да се говори и за новите. По думите му темата за това колко професии изчезват не е нова, но е важно да се мисли как ще се защитят хората от изчезващите професии. От 15-20 години се коментира отпадането на бойните пилоти на самолети, посочи Томислав Дончев.

Според вицепремиера е важно да се обяви каква ще е политиката към хората, които не искат да работят. Дончев смята, че неполагането на труд има опасност да създаде нова разделителна линия и нов социален конфликт, отвъд които има маргинализация. Първите белези на образуването на дигитално малцинство са факт и ако към момента това е технологичен проблем, има потенциал да се превърне също в социален проблем, прогнозира вицепремиерът.

Разделенията в обществото са повече отколкото искаме и повече от вчера, появяват се нови, странни разделения, заяви вицепремиерът. По думите на Дончев всички сме горди с постиженията на науката, включително в сферата на здравеопазването. Според него обаче има опасност именно заради високите постижения в науката да се появят нови разслоения – хора с достъп до всички авангардни лечения, което да ги направи почти безсмъртни, и такива, които няма да имат шанс и достъп.

Социалният министър Бисер Петков отбеляза, че от МТСП като организатори на конференцията, са удовлетворени от големия интерес и резултати от форума. По думите му българското председателство е поело щафетата от естонското за задълбочено обсъждане на темата за бъдещето на труда. Темата ще бъде продължена от австрийското председателство, защото е неизчерпаема, допълни Бисер Петков.

Генералният директор на Международната организация на труда (MOT) Гай Райдър, който участва в първия ден на форума, подчерта необходимостта да се разберат промените, за да може светът на труда да носи благоденствие и социална справедливост за всички. Клер Харасти от МОТ обърна внимание върху необходимостта в бъдеще от професионалисти, които да се грижат за все по-нарастващия дял възрастни хора. Делът на хората на възраст над 55 г. като дял от общото население ще се увеличи значително към 2050 г. във всички части на света. В бъдеще ще има повече възрастни хора в работната сила. Това ще изисква адаптиране в начина, по който полагаме труд, както и ще наложи промени в условията на работните места и работното време, каза Харасти.

Евродепутатът Ева Майдел акцентира върху уменията, които ще са необходими на работната сила в бъдеще. Най-важното е да се научим как да учим непрекъснато. Днес не е важно дали имаме определена информация, защото достъпът до нея е лесен. Много по-важно е как да извлечем нужното от нея, каза Майдел. В свят, в който най-често използваният източник на информация е интернет, всеки може да редактира свободно и няма нужда да заучава факти. Имаме нужди от хора, които умеят да правят анализи, да синтезират и да пресяват информацията, трябват комуникационни умения, добави тя.

Заместник-министърът на труда и социалната политика Росица Димитрова акцентира върху значимостта на политиките за насърчаване на ранното детско развитие. Това е един от приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС. Ранното детско развитие не е свързано само с осигуряването на здравни, образователни и социални услуги, но и със заетостта, съчетаването на личния и професионалния живот, политиките за децата с увреждания, закрилата на правата на детето, деинституционализацията на грижите на деца, каза Димитрова.

Ранното учене при децата е много важен елемент. Ако децата не са в състояние да реализират своя потенциал, това е във вреда не само за тях, но и за обществата, в които живеят. Трябва да изградим компетентни, здрави личности с нужните умения. За това са необходими инвестиции в обучението и благосъстоянието на децата, каза Франк Оберклайд, консултант към УНИЦЕФ.