Денят на народите будители е светъл празник в календара на България. Ден на почит към онези силни и свети личности, които успяват да пренесат във времето светлината и духовността от миналото. Личности, които в тези трудни времена като днес, биха запалили пламъка и оптимизма  да продължим с гордо вдигнати глави напред.

Да продължим да бъдем силни, да бъдем българи, да вярваме в изконните български ценности и образование! Да вярваме в правовата държава! Да се гордеем със земята, на която живеем, да се гордеем от предците си, които са давали живота си за всяка педя земя, да се гордеем с историята, която имаме! Да продължим напред, обединени като нация и народ.

Будители! Да, днес именно имаме особена нужда от будители! Духовни водачи, образовани млади хора, които да „ударят“ камбаната, за да се събудим от съня, в който живеем, или, каkто е казал Вазов:

Стреснѝ се, племе закъсняло!

Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!

След теб потомство иде цяло –

какво ще да му завещайш?

Ил твоят път се веч изравни?

Ил нямаш други ти съдби?

Ил нямаш ти задачи славни

и цяло бъдеще с борби?“ –

Кои са народните будители? Списъкът е дълъг и винаги може да се допълва, но в него неизменно стоят имената на братята Кирил и Методий, Паисий Хилендарски, Петър Берон, братя Миладинови, Петко Славейков, Захари Стоянов, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Неофит Рилски, Раковски, братя Миладинови, Константин Преславски и много други българи, оставили следа в историята.

В годините на дълго робство и безправие, те са отваряли очите на хората, с огромно търпение, присъщо на силните и ерудирани личности, те са показвали на българите светлината на буквите и знанието. И смелост, честност и любов към отечеството.

Първото неофициално честване на Деня на будителите се провежда в Пловдив, през 1909 г. След фаталния край на Първата световна война и понесената Втора национална катастрофа, настъпва национален погром, душевна разруха. За мнозина става ясно, че има  реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система.

За разлика от много други празници, Денят на народните будители никога не е бил ден за парадност и суета. Мислителите, строителите, хората, на които днес дължим това да сме свободни и просветени граждани на Европа, завещават книгите си, опита си. Дават ни пример – как се живее честно и смислено.

Будителите не са само възрожденци! Будители са и строителите на съвременна България!

Някой може би още помни Шарения мост в София? Днес той се казва Лъвов мост, а четирите лъва символизират четирима обесени книжари възрожденци, които са били активни революционери преди Освобождението и са почетени от следосвобожденските българи.

Историята разказва за европейците, които рамо до рамо с българските граждани са изградили образа на следосвобожденска България. И всеки път, когато вървим из центъра на първите след възрожденски градове – Русе, София, Пловдив, – трябва да си припомняме, че тази България, е дело на български и европейски будители, дали любовта и таланта си на страната ни.

Днес „времената са други“, защото хората станаха други. Духът на материализма е развързал всички страсти. Никакви реформи и обещания не задоволяват, никакви закони не смущават. Когато казваме, че ни трябват живи народни будители, ние искаме да подчертаем, че днес ни е необходимо да имаме будители-съвременници.

Ще завърша с една легенда, която гласи, че когато Колю Фичето построил мост по време на османското владичество, при изпробването му легнал под него, за да гарантира за сигурността на преминаващите с живота си. И когато минал и последният войник, руския генерал го извикал и го попитал:

„Ти откъде беше сигурен, че няма да се срине мостът?“

Майсторът отговорил:

„Толкова дълго съм ви чакал, че дори и като ходех до Одеса, все гледах изложенията на вашите оръжия и така си правех мостовете, че да издържат като дойдете! Защото я жадувам тази свобода, жадувам я откакто съм се родил.“

Жадувайте свободата! Бъдете будни!

Честит празник, българи! Свободата е състояние на духа! Пазете го!