„Който греши, спрямо себе си греши. Който постъпва несправедливо, спрямо себе си постъпва несправедливо и на себе си търси зло.“
Махатма Ганди
На 16 ноември се отбелязва Международният ден на толерантността. През 1996 година, Общото събрание на ООН призовава страните членки да отбелязват деня на толерантността, като с дейности да разпространяват идеята за разбирателство между народите.
Датата не е избрана случайно, именно на този ден през 1995 г. с резолюция на Генералната конференция на ЮНЕСКО са приети Декларацията на принципите за толерантност и Програмата за действие. През 1996 г. Общото събрание кани всички страни-членки на ООН да отбележат събитието.
Международният ден на толерантността на Организацията на обединените нации (ООН) се отбелязва ежегодно на 16 ноември, за да образова хората и да им покаже необходимостта от толерантност в обществото, да им помогне да разберат негативните последици от нетолерантността.
Толерантност в Декларацията означава „уважение, приемане и правилно разбиране на богатото разнообразие от култури в нашия свят, нашите форми на себеизразяване и начини за проявление на човешката индивидуалност“. Декларацията прокламира „признаването“, че всички хора по своята същност са различни по външен вид, позиция, реч, поведение и ценности, но имат правото да живеят в мир и да поддържат своята индивидуалност“.
Въпреки факта, че декларацията се състои само от 6 точки, приемането й е много важно за цялата световна общност, защото толерантността е това, което ни липсва днес. В крайна сметка човек иска толкова много.
А би било хубаво в света да цари взаимно разбирателство и доброжелателно отношение един към друг, независимо в коя държава живеем, какъв цвят на кожата имаме, каква религия поддържаме.
Ако бяхме толерантни към мирогледа на другите хора, тогава може би щеше да има по-малко конфликти. Всички ние сами по себе си носим своята уникалност, която всеки трябва да разбере. Трябва да се уважаваме един друг като личности, които самостоятелно определят своята идентичност, религиозна и културна принадлежност, като личности, които разбират, че можем да ценим собствените си идеи, характер и различност, без да мразим всичко това в другите.
Най-ефективното средство за предотвратяване на нетолерантността според Декларацията е образованието. И образованието започва с повишаване квалификацията на хората. Запознаването им с техните общи права и свободи, за да се гарантира упражняването на тези права и чрез насърчаване на желанието за защита на правата на другите.
Но толерантността не означава само признаване на съществуването на „другия“. Толерантността означава способността на „другия“ да се чувства комфортно във всяко общество.
Например, толерантността към хората с увреждания е не само признаване на тяхното равенство, основано на принципите на правата на човека, но и създаване на комфортна среда за съществуване на хора с алтернативни потребности.
Толерантността също не означава приемане на каквато и да е културна или социална група. Всяка политическа група, която изповядва омраза, национална, расова, религиозна и друга изключителност, не може да бъде обект на толерантност.
В тази връзка една от задачите е не само възпитанието на толерантност, но и превенцията на екстремизма на национална, расова, религиозна и друга основа.
В Международния ден на толерантността трябва да се замислим за това, че всеки човек на планетата Земя е личност, независимо от културна, расова или религиозна принадлежност. С уважение към хората, които ни заобикалят, е много по-лесно да постигнем разбирателство, което е ключът към хармоничното развитие на обществото.
Липсата на толерантност, напротив, води до загуба на взаимно уважение и стимулира появата на негативни социални явления. В този случай стартира процес, водещ до загуба на хармония в обществото на определена държава и света като цяло.
За съжаление, последното десетилетие донесе на човечеството много зло, агресия и случаи на нетолерантност към представители на други религии, други раси и други държави. Международният ден на толерантността напомня на всички ни, че насилието, тероризмът, етническото и религиозно преследване са явления, които не трябва да имат място в 21-ви век.
„Уважавайки другите хора, ние преди всичко уважаваме себе си“ е принцип, който може да промени света към по-добро. Затова той минава като червена нишка през всички празнични прояви, организирани в Международния ден на толерантността. Тук е времето да си напомним, че всички трябва да останем хора. И нека различията ни не са пречка за това.
В крайна сметка не е случайно, че световноизвестният френски писател Антоан дьо Сент-Екзюпери е казал: „Ако в нещо не приличам на теб, изобщо не те обиждам, а, напротив, те дарявам”. Думите му са урок за нас, хората, живеещи в 21 век.
И ще завърша с една история за гъските. Да, точно за онези кресливи гъски, които крякат силно и болезнено щипят и все още летят като клин на юг.
Знаете ли, че гъската си избира половинка за цял живот? И ако едната половина умре, другата никога не избира нов чифт за себе си и скоро също умира. Когато летят в клин, те са в състояние да летят със 71% повече, отколкото сами. Клинът разбива устойчивостта на вятъра като хеликоптер, а най-трудната част е за летящия отпред. Ако първият е уморен, той отива до края и веднага се сменя. Така че те постоянно сменят лидера. И всяка една от гъските е в тази роля. Ако една от гъските се разболее или се измори и потъне по-надолу, още две слизат с него и остават, докато набере достатъчно сила. Чували ли сте вика на гъските, докато клинът бавно изплува в хоризонта? Така те ободряват този, който лети отпред, и знаят със сигурност, че и ще му дадат стимул и сила да продължи. За да можете да летите напред, е важно да имате надежден „зад“, в същото време ролите на „летене отпред“ и „прикриване“ трябва задължително да се сменят. Защото който прави добро, получава добро. Толерантност!
Толерантност и взаимопомощ! Нека бъдем добри!
Летете във въздуха като птици
Плувайте под водата като риба
Липсва само едно нещо:
Научете се да живеете като хората на земята”.
Шоуто на Бернард
Автор на есето: Мария Борисова, стажант в СТСБ