Синдикатите също така критикуват бизнес асоциациите за липсата им на ангажимент за успешни преговори. Опасенията им бяха изразени след 7-ия кръг от дискусии с участието на правителства, представители на компании, синдикати и организации на гражданското общество, който приключи на 29 октомври.

Шаран Бъроу, генерален секретар на МКП, каза: „Време е правителствата да спрат да предпазват мултинационалните компании от отговорност за нарушения на труда и правата на човека, включително в техните вериги за доставки. САЩ, които предлагат по-слаба алтернатива на „рамковото споразумение“ на договор, и ЕС са дом на много от световните мултинационални компании и носят особена отговорност. Те трябва да се активизират и да се включат в сериозни преговори, за да постигнат обвързващ договор. Бизнес интересите трябва да признаят, че вече не може да продължават с нарушения на правата. Приветстваме усилията на различните страни в дискусиите за постигане на реален напредък до момента на провеждане на 8-ата сесия за преговори .Глобалната ни анкета на МКП показва, че две трети от хората искат техните правителства да приемат нови правила за мултинационалните корпорации, за да прекратят злоупотребата с правата на човека чрез техните вериги за доставки. Трябва да работим заедно, за да предоставим правно обвързващ инструмент, който да преодолява съществуващите пропуски в правната архитектура на международния бизнес и правата на човека и да допълва вътрешното законодателство в тази област. Това трябва да се основава на UNGP и други, национални и регионални инициативи.“.

Синдикатите, включително ITUC, ITF, IndustriALL, и много други, се включиха в процеса за разработване на договор за бизнеса и правата на човека, като призоваха за:

–    широк материален обхват, обхващащ всички международно признати права на човека, включително основните права на работниците, както са определени от съответните международни трудови стандарти;

–    покритието на всички бизнес предприятия, независимо от размера, сектора, оперативния контекст, собствеността и структурата;

–    екстериториално регулиране, базирано на компанията-майка и достъп до правосъдие за жертви на транснационални корпоративни нарушения на човешките права в държавата, от която произхождат транснационалните корпорации;

–    регулаторни мерки, които изискват от бизнеса да приема и прилага политики и процедури за надлежна проверка на правата на човека;

–    препотвърждаване на приложимостта на задълженията по правата на човека към дейността на компаниите и тяхното задължение да спазват правата на човека;

–    силен международен механизъм за наблюдение и прилагане.