Събитието бе част от календара на българското европредседателство и очерта необходимите инвестиции за осигуряване на ЖП свързаност в региона
Западните Балкани са важни за трансевропейската гранична зона и затова България ще продължи проектите за изграждането и модернизирането на ЖП мрежата в страната. Това бе основният акцент на срещата на високо европейско равнище на тема „Подкрепа от ЕС за развитието на железопътния транспорт в България и Западни Балкани: настоящи възможности и бъдещи перспективи“, която се състоя на 13.04.18 г. в сградата на Централна ЖП гара София.
Събитието бе част от календара на Българското председателство на Съвета на ЕС и бе организирано от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Асоциацията на европейската ЖП индустрия UNIFE, представена от генералния си директор Филип Ситроен. В конференцията от страна на СТСБ участие взе Надежда Станева, регионален представител и член на УС и СС на Съюза.
Форумът беше открит от зам.-министъра на транспорта Велик Занчев, евродепутата Андрей Новаков и ръководителя на Представителството на ЕК в България Огнян Златев. Те подчертаха, че кохезионната политика и инвестициите в транспорта са приоритет и че железопътната свързаност е много важна за икономическото развитие в региона.
Ръководителят на транспортната мрежа на Европейската комисия Жан-Луис Колсон отправи критика към България за напредъка на проектите. По думите му те се изпълняват с по-ниски от очакваните темпове, въпреки че има финансиране, осигурено от Механизма за свързване на Европа (Connecting Europe Facility – CEF), който подкрепя трансевропейските мрежи и инфраструктури в секторите транспорт, телекомуникации и енергетика. 92% от финансирането на СЕF е за ЖП транспорт, от които 75% са за България. Това налага проектите да се преразгледат и ускорят. Проблем, на който също бе обърнато внимание, е скоростта на ЖП транспорта в трети коридор, обхващащ Западните Балкани. Средната скорост е 16 км/час и ако там не се постигне бързо подобряване, направените до момента инвестиции ще бъдат загубени. Също така стана ясно, че е необходимо да се подобри взаимодействието между отделните ЖП компании по 3-ти коридор, както и че финансирането за развитието на ЖП транспорта в този район не може да става само от ЕС, а е необходимо държавите да влагат повече средства.
Представителят на Европейската инвестиционна банка Пиер Викарс съобщи, че за подвижен състав годишно се отпускат 2 млрд. евро и Банката е отворена да финансира още ЖП проекти на Западните Балкани.
Директорът на дирекция „Координация на програми и проекти“ към МТИТС инж. Галина Василева представи напредъка на обектите, които се реализират в България за развитието на ЖП транспорта и мерките за подобряване на конкурентоспособността му спрямо основния замърсител на въздуха – автомобилният транспорт. Тя съобщи, че 4 млрд. евро са необходими за финансиране на ЖП проекти през следващите десет години, които да осигурят свързаност на България със Западните Балкани. За инвестициите за транспортна свързаност трябва да се осигурят 43 млрд. евро, като до 2030 г. само за България са необходими 8 млрд. евро за модернизация на ЖП инфраструктурата по коридор „Ориент/Източно-Средиземноморски“, а 6 млрд. евро са необходими, за да се изградят липсващите връзки с трансевропейската транспортна мрежа. Тези данни изнесе заместник-министърът на транспорта Велик Занчев.
Водещият на форума Филип Ситроен отправи приветствие към изпълнителния директор „Метрополитен” ЕАД проф. Стоян Братоев като подчерта неговите заслуги за разширението на столичното метро, за комфорта и скоростта на придвижване в София. Той от своя страна представи развитието и бъдещите проекти на компанията, която успешно и в срок реализира средствата, които са й предоставени.
Конференцията приключи с дебати по т.нар. „Четвърти законодателен пакет“ за железопътния транспорт, който цели отваряне на вътрешните пазари на железопътния транспорт. Тази тенденция сериозно притеснява синдикатите, защото все още не е ясно дали това ще доведе до подобряване на качеството на услугата при запазване на работните места, и най-важното – до гарантиране на безопасността, която е от първостепенно значение.