Както и за останалите сектори, ЕГИ „Справедлив транспорт“ предвижда освен общите искания и някои специфични. Те произтичат от реалната обстановка в конкретния сектор.

Основните проблеми в сектор пристанища са няколко. На първо място, това са големите различия между европейските пристанища дори в рамките на една държава; още по-големи са те в различните части на ЕС. Съществуващото, а и подготвяното европейско законодателство рядко са съобразени с тези разлики, което поражда затруднения при прилагането му и не води до положителен ефект.

Либерализацията  и наказателните процедури срещу сдруженията на докерите в различни страни в Европа – Белгия, Испания под предлог, че затрудняват свободното движение на работната ръка са други тежки проблеми в сектора. Изправянето на едни работници и техните организации срещу временно наети и недобре обучени хора създава опасни напрежения и занижава драстично стандартите за безопасност на труда.

Автоматизацията, без да е съпроводена със съответната социална стратегия, заплашва да остави десетки хиляди пристанищни работници на улицата.

Свръхкапацитетът, който се създава без нужда на някои пристанища и конкуренцията отвън имат за цел да окажат натиск върху заплащането на работещите.

Един немалък проблем е и негативната представа за докерския труд, която не помага за привличането на нови участници в сектора, особено млади хора и жени.

Целите, които ЕГИ си поставя по отношение на пристанищата са:

                – да се спре несигурната заетост;

                – да се спре социално сляпата и догматична либерализация на услуги;

                – да се обуздае негативният ефект от автоматизацията, свръхкапацитета и външната за ЕС конкуренция върху условията на труд;

Решенията, за които ЕГИ настоява са:

                – оттегляне на новия регламент за пристанищата като недостатъчно адекватен отговор на съществуващите проблеми и предизвикателства

                – координация в планирането за избягване създаването на свръхкапацитет

                – без наказателни процедури за сруженията на докерите в Европа – това са традиционни и доказани методи на работа

                – социален диалог за решаване на проблемите с участието и на работниците

                – мерки за конкурентоспособност, за да се осигури реален растеж, а не за сметка на икономии от разходи за труд

                – обвързващи мерки за новите оператори, включително социални;

                – пакет минимум изисквания при концесии;

                – социални клаузи при инвестиране;

                – проучвания и оценка на въздействието при всяка намеса на европейските институции – и социалната цена;

                – преговори по автоматизирането, за да се осъществи чрез плавен преход;

                – въвеждане на Конвенция 137 на МОТ за докерския труд в законодателството на страните членки.