В световен мащаб възникна голям правен прецедент с победата на австралийска стюардеса, която е спечелила обезщетение за вредата от излагане на замърсения с гориво самолетен въздух.

Проблемът с въздуха в самолетите е, че той е замърсен със синтетични масла от реактивните двигатели, съдържащи органофосфати, както и широк спектър от химикали; Този проблем започва през 50-те години на миналия век.

Авиационната индустрия повече от 50 години е наясно за потенциалната опасност от попадане на горивни пари в пътническата и пилотска кабина на самолета по време на нормален полет. Вместо да постави филтри и монитори за превенция от замърсяване на въздуха, индустрията отрича проблема и допуска екипажите и пътниците да дишат горивни пари, които да замърсяват въздушната система на самолета.

На 3 септември 2010 г. бивша австралийски стюардеса стана първият човек в света, спечелил гражданско дело срещу авиокомпанията, в която е работела, за причинените й вреди в следствие на вдишване на маслен дим и пушек в салона на самолета на BAe 146 в Австралия през 1992 година.

Правният прецедент – Джоан Търнър – EastWest Airlines – е създаден във Висшия съд на Австралия. Г-жа Търнър, бивша стюардеса на Ansett Австралия и EastWest Airlines, е била изложена на дим и пари в резултат от повреда на пломба за гориво на двигателя на самолет BAe 146 на полета между Сидни и Бризбейн на 4 Март 1992 г., докато е в 5-я месец на бременността си.

Съдът приема, че г-жа Търнър е била изложена на петролен дим и пушек, генерирани от горивото на двигателя и проникнал във въздушната система на самолета за подаване на въздух, наречен спомагателен енергиен агрегат (APU – двигател).

Установено е, че пропускът на APU-то от повредената пломба е могъл да бъде предвиден, както и рискът, че димът от течащото гориво ще влезе в кабината на самолета. Фактът, че в кабината се усеща миризма на масло, е текущ проблем, признат от ответника с многобройни оплаквания още преди инцидента на 4 март 1992 г., включително и запис 10 дни преди инцидента, гласящ „ Въздухът от APU-е негоден за дишане” .

Установено е ,че г-жа Търнър е била изложена на петрол Mobil Jet ІІ на 04 март 1992 г., с което съдът приема че „пиролизният ефект от Mobil Jet петрол ІІ е увредил белите й дробове”.Също така г-жа Търнър страда от паталогично състояние на белите дробове, причинено от излагането на дима и това й състояние продължава вече 18 години без перспективи за подобрение. Поради това на г-жа Търнър й бе отсъдена сумата от 138757 австралийски долара.

Ответникът обжалва решението пред апелативния съд на Нов Южен Уелс, а по-късно и на по-висша инстанция – Върховният Съд на Австралия, но впоследствие загубва и двете жалби съответно на 1 април 2010 г. и 3-ти септември 2010 г.

Документирано е, че синтетичните масла от реактивните двигатели, изтичайки във въздуха на самолетната кабина (като опция за използване на въздуха от двигателите), застрашават безопасността на полета и увреждат здравето както на екипажа, така и на пътниците. Сега знаем, че за авиационната индустрия излагането на пътниците и екипажите на замърсен въздух е едно нормално, регулярно, очаквано и за съжаление одобрено събитие.

Решението на този съд подкрепя дългогодишната позиция на Световната изпълнителна организация за качеството на въздуха в самолетите (GCAQE), че действията на индустрията за моментното справяне с излагането на самолетите на замърсен въздух са неадекватни. Решението на съда ясно показва, че призивът към индустрията за по-нататъшни изследвания за определяне какви химикали са налице при изтичане на гориво от двигателя и колко често това се случва, не е довел до очакваните резултати. Съществуват достатъчно доказателства, за да се изпълнят задължителните изисквания.

Използваният въздух за пътническата и пилотска кабина в самолета се взима или от двигателите, или от APU-то и не е филтриран от петролни пари от двигателите преди да бъде вдишан от пътниците. Търговските самолети не са снабдени с детектори за сигнализация към екипажа, че въздухът е замърсен и съществува заплаха за сигурността на полета и здравето на хората.

GCAQE призовава всички бъдещи самолети да бъдат проектирани с технологии, като тази на „Боинг“ 787 – „без кървав въздух”, а всички настоящи въздухоплавателни средства да бъдат оборудвани с подходящи филтри и детектори, като авиокомпаниите да обслужват своите полети с по-малко токсични масла. Решението на съда доказва, че периодът от 60 години циркулация на нефилтриран въздух в самолетните кабини е неприемлив.

Командир Сюзън Михаелис, ръководител на изследване, проведено от Световната изпълнителна организация за качеството на въздуха в самолетите и бивш австралийски пилот и докторант, заяви в свой коментар: „Ние знаем, че теча на гориво е неизменна част от процеса на работа на реактивните двигатели. Повече няма как авиационната индустрия съзнателно да позволи екипажите и пътниците да дишат многократно замърсения с гориво въздух. Наясно сме с този факт от 60 години, но въпреки това авиационната индустрия отказва да проведе допълнителни изследвания. Решението на този съд показва, че е дошло времето за разрешаване на този проблем. „