На 28 април – Международният ден в памет на загиналите при трудови злополуки, пред централата на КНСБ се събраха представители на синдикални и работодателски организации в България. Съюз на транспортните синдикати в България (СТСБ) поднесе венци и цветя пред паметната плоча. Президентът на КНСБ Пламен Димитров призова присъстващите да склонят глава в памет на загиналите при трудови злополуки.

България не прави изключение от световната статистика на трудовия травматизъм.

За периода 1990-2009 г. 2701 български работници загинаха при трудови злополуки. От тях 1860 човека непосредствено на работните места. За същия период трайно инвалидизирани са 1604 работника, а повече от 224 000 са претърпели злополуки довели до временна неработоспособност. Икономиката на страната е загубила над 7,5 милиона човекодни и няколкостотин милиона евро е непроизведения брутен национален продукт.
Само за 2009 година в страната са станали 112 смъртни злополуки, от които 83 непосредствено на работните места. Най-голям е техният брой в строителството – 24, сухопътния транспорт – 7, търговия на едро и търговско посредничество – 7, производство на ел.енергия и др. газообразни горива и топлинна енергия – 4, производство на хранителни продукти и напитки -5.

По оперативни данни през първите месеци на 2010 г. станаха нови 23 смъртни злополуки, от които 8 са отново в отрасъл „Строителство“.
Този месец се случи непоправимото на работната площадка на магистрала „Люлин“ и загинаха трима работници. КНСБ от две години се бори с ръководството на фирма „Мапа Дженгиз“ за пропуските в организацията по безопасността на работниците си.
Въпреки усилията за подобряване на здравословните и безопасни условия на труд в страната, нивото на смъртните трудови злополуки се запазва високо и е в противоречие с европейските тенденции:
– Продължава практиката на грубо и преднамерено укриване на трудови злополуки,
– Запазва се равнището на потенциално опасните работни места и дейности;
– Все още не се спазват стриктно разпоредбите за задължително застраховане за риска трудова злополука в редица рискови икономически дейности- мини, строителство, машиностроене и др.;
– Все още е налице дефицит на административен капацитет на ИА-ГИТ и НОИ за респектиращо въздействие върху стопанските субекти;
– Пред сериозни предизвикателства продължава да е изправена системата за ранна диагностика, експертиза, диспансеризация, лечение и рехабилитация на професионалната заболеваемост.
– Остава висок делът на работниците, изложени на въздействие на рискови фактори. От около 2 млн. и 600 хил. осигурени лица над 230 хил. работят в рискова среда;
– Очертава се остър дефицит на квалифицирани работници в редица отрасли;- В резултат на икономическата криза и кредитните ограничения от страна на банковия сектор е налице сериозен отлив от фирми кандидатстващи за съфинансиране от Фонд „Условия на труд“;

– Влошава се качеството на живот, нарастване на психостресогенни фактори на и извън работните места; влошеното здравно обслужване; ограничаването на възможностите за рехабилитация, профилактика и социална интеграция са част от факторите, които обуславят нарастването на броя на инфарктите и инсултите.

– Нараства и относителният дял на редица общи заболявания, които се намират в пряка или косвена причинно-следствена връзка с условията на труд и живот, в т.ч. болести на нервната система и психиката, заболявания на опорно-двигателния апарат.

Сега, години след създаването на Закона за здравословни и безопасни условия на труд всички ние държава, работодатели, синдикати трябва да намерим нов адекватен български отговор на посланията на комисията на европейските общности за разработване на дългосрочна стратегия по безопасност и здравословни условия на труд 2007-2012 г.

– Да се гарантира стратегическата цел – намаляване на показателите на трудовия травматизъм с 25 % в т.ч. и в условия на икономическа криза и рецесия на икономиката.

– Да се разработят практически подходи и механизми за намаляване с 20-25% на трудовия травматизъм като се разработят целеви показатели за всяка една от 64-те икономически дейности ;

– Да се обърне сериозно внимание на оценката на риска на работното място;

– Да се предприемат радикални мерки за въвеждане на обучение по БЗР във всички образователни равнища- от детска възраст до края на активния трудов живот на хората;

Отдавайки дължимата почит на хилядите загинали при трудови злополуки и приобщавайки се към мъката и паметта на техните близки, с чувство на нарастваща тревога се отнасяме и към всички онези български граждани, които изпитват на гърба си тежестите на прехода и на новите икономически реалности.

Длъжни сме не само да отдадем почит на загиналите при трудови злополуки, но и да посочим пътищата за пресичане на тревожните тенденции.

КНСБ се обръща към законодателната и изпълнителната власт, към българските работодатели и трудовите хора:

Господа работодатели,

• Инвестирайте в безопасността!

• Оценете и премахнете рисковете на всяко работно място!

• Осигурявайте и застраховайте своите работници за риска „трудова злополука и професионална болест“!

• Приобщавайте своите работници към политиката на фирмата за безопасност и здраве на работното място!

• Развивайте диалога и сътрудничеството в комитетите и групите по условията на труд.

Колеги синдикалисти,

• Станете гарант за активното поведение на работническите представители в комитетите по условия на труд !

• Станете инициатори за изграждане на регионални сдружения на комитетите по условия на труд !

• Превърнете колективните трудови договори в инструмент за повече безопасност, здраве и сигурност на работното място!

• Сигнализирайте компетентните институции за всяко сериозно посегателство върху конституционното право на безопасен и здравословен труд!

Братя и сестри работници,

• Живота и здравето са ваши! пазете ги!

• Безусловно спазвайте правилата за безопасен труд

• Научете и отстоявайте своите права!