Дами от цял свят преминаха по стъпките на успелите български жени

10524722_683372891747443_91528311526206394_n

В рамките на два дни (12, 13 август) от 9.00 до 12.00 ч., се проведе пешеходен тур „По стъпките на успелите български жени”, който се организира от СНЦ „Младежки форум 21 век”. Турът се реализира в рамките на проект „Младежко партньорство за европейско качество на обществения транспорт в столицата” с финансовата подкрепа на Столична община, Програма „Европа” 2014 г. и е в подкрепа на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата 2019 г.

Събитието се проведе в сътрудничество със Съюза на транспортните синдикати в България към КНСБ, който е и организатор на домакинството на София за 43-я конгрес на Международната транспортна федерация (МТФ).

Маршрутът, по който преминаха над 70 дами представителки на всички транспортни сектори от цял свят, имаше за цел да представи постиженията на успели български жени в различни сфери на професионалната и обществената им дейност. Жени записали в историята имената си като първите, променили стереотипите в мирогледи от преди 100 години или в професии доскоро свързвани само с ролята на мъжа.

През 1908 г. се приема и първият закон за женски труд, но дали той е в полза на женските трудови права или предпазва мъжките работни места? Кои са именитите българки, които са оставили забележителни следи в образованието, изкуството, творчеството, строителството, транспорта? Кои са женските лидерски образи в нашата история?

 Турът премина през следните спирки:

Спирка №1: „Жените и изкуството” (НДК и Паметник „1300 години България”)

Спирка №2: „Жените и правото на образование” (Софийски университет „Св. Климент Охридски” и Българска академия на науките)

Спирка №3: „Жените и правото на професия и труд” (Народно събрание)

Спирка №4: „Професионално развитие на жените в транспорта” (метро станция „Софийски университет „Св. Климент Охридски”)

Спирка №5: „Жените лидери” (Столична община)

 КОИ СА ТЕЗИ ЖЕНИ?

  • Адриана Будевска (1878-1955)

Адриана Будевска е българска актриса, една от основоположниците на професионалния театър в България. Тя е смятана за една от най-големите български изпълнителки на трагични роли.Будевска допринася българският театър да се приобщи към реалистичните традиции на руския театър и да се насочи към класическия репертоар. Авторка е на многобройни статии, портрети за артисти, спомени.

  • Анна Карима (1871-1949)

Анна Карима е учител, писател, преводач, журналист и редактор. Съосновател на „Българския женски съюз” и пръв негов председател от 1901 до 1906г. Карина е основател на Съюз „Равноправие”(1908-1921). Тя се изявява и в обществената дейност като се бори за равноправието на жените в обществото. През 1897 г. основава женското образователно дружество „Съзнание“, сред чиито дейности е петиция до Народното събрание за допускане на жените до университетско образование.

  • Вела Благоева (1858-1921)

Вела Благоева е учител, писател, преводач. Благоева е основател и един от лидерите на движението на социалистическите жени в България. Тя е отстоява тезата, че жените трябва да имат свое собствено движение, което да се бори за техните работнически права. Работи като редактор на списанията „Женски труд“ и „Дело“.

  • Вера Златарева (1905-1977)

Вера Златарева е член на Управителния съвет на юридическия клон на „Дружеството на българките с висше образование”. Златарева е първата жена с придобита адвокатска правоспособност в България през 1945 г.

  • арх. Виктория Винарова (1902 – 1947)

Арх. Бинарова е първата жена архитект в България. Виктория Ангелова се занимава с рисуване от детска възраст. След като завършва гимназия, учи два семестъра във Висшето техническо училище във Виена, но по икономически съображения се дипломира в Дрезден през 1925 г.  За краткия си живот арх. Ангелова оставя много сгради в София и други градове на страната.

  • Димитрина Иванова (1881-1960)

Димитрина Иванова е учител, журналист и редактор. Иванова е лидер от 1926 до 1944 г. на „Българския женски съюз”. Тя е член на Управителния съвет на  Международния алианс на жените за избирателно право и равноправно гражданство.

  • Екатерина Каравелова (1860-1947)

Екатерина Каравелова е учител, преводач, публицист и ярка публична фигура. Каравелова е заместник председател на „Българския женски съюз” от 1915 до 1925 г. От 1925 г. Каравелова е председател на българския клон на Женската международна лига за мир и свобода.

  • Елисавета Вазова (1881- 1965)

Елисавета Вазова е една от първите български художнички. Вазова е родена в Пловдив през 1902 г. и завършва Рисувалното училище (днес Национална художествена академия), специалност „живопис” в класа на Ярослав Вешин. Между 1909 и 1910 г. специализира портретна живопис в Мюнхен, в академията на Дружеството на жените художнички.Първата ѝ изложба през 1919 г. в София е и първата самостоятелна изложба на жена- художничка в България. Следват изложби в Прага (1931), Пилзен и Братислава (1932), както и отново в София през 1934 и 1956 г.

  • Йорданка Радева (1949 – 2004 )

 Йорданка Радева е една от знаковите фигури на КНСБ и съвременния български синдикализъм. Родена е през 1949 г. в София и завършва специалност „Икономика на транспорта“. През 1990 г. започва работа като експерт по колективно трудово договаряне в Съюза на транспортните синдикати в България (СТСБ) към КНСБ, а през 1997 г. става първата жена – председател на СТСБ. Радева е професионалист и синдикален лидер, доказал се на национално и международно ниво. Член е на Изпълнителния комитет и на Координационния съвет на КНСБ, както и на Изпълнителния борд на Европейската федерация на транспортните синдикати и на Женската комисия в Международната федерация на транспортните работници.

  • Йорданка Фандъкова (1962 – )

 Йорданка Фандъкова е български учител и политик от ГЕРБ. Йорданка Фандъкова е заместник – кмет по култура, образование, спорт и превенция на зависимости на Столична община (2005–2009) и министър на образованието, младежта и науката (от 27 юли 2009 г.). На 15 ноември 2009 г. печели изборите за кмет на Столичната община и полага клетва за кмет на 23 ноември 2009г., с което става първата жена на този пост.

  • Лилия Колева (1935 – )

 Лилия Колева е първата жена шофьор в градския транспорт. По-късно е и единствената, която е обиколила цяла Европа зад волана на автобус на Бюрото за младежки туризъм “Орбита”.

  • Людмила Живкова (1942 – 1981)

 Людмила Живкова е наричана „бялата птица на българската култура“. Тя е български политик от Българската комунистическа партия, дъщеря на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, известна с широката си културна дейност, както и с политическата си и социална дейност. От 3 юли 1975 г. до 21 юли 1981 г. е председател на Комитета за култура с ранг министър на културата. В периода 1976 – 1981 г. е народен представител в VII и VIII Обикновено Народно събрание.

  • Мария Атанасова (1926 – 2000)

 Мария Атанасова е български летец-пилот, първата жена командир на тежък тип самолет в света, първата българка граждански пилот. През 1965 г. става първата жена, приземила пътнически самолет на лондонското летище „Хийтроу“, което става при екстремни условия. През 1966–1971 г. е народен представител в V Народно събрание.

  • Цецка Цачева (1958 – )

 Цецка Цачева е български юрист и политик от ГЕРБ.  През 2007г. Цачева е избрана за общински съветник в Плевен. На 14 юли 2009 г. е избрана за председател на 41-то Народно събрание на Република България, с което става първата жена председател на Народното събрание в българската история.

  • Юлия Малинова (1869-1953)

Юлия Малинова е съосновател (1901г.) и председател на Българския женски съюз в периодите 1908 – 1910 г. и 1912 – 1926 г. Малинова е почетен председател на „Българския женски съюз” от 1926 г. Тя е и редактор на официалния вестник на Българския женски съюз „Женски глас”.