По инициатива на КНСБ и благодарение на подкрепата на Столичен общински съвет вследствие на доклада и усилията на съветник Екатерина Йорданова вчера, 15.09, в столичния квартал Лозенец на кръстовището на бул. „Черни връх“ и бул. „Н. Вапцаров“ (алея „Проф. д-р Христо Желязков“) бе открита паметна плоча на големия български общественик и синдикалист. Събитието събра  голям брой представители на КНСБ от цялата страна и всички федерации, сред които и СТСБ. В присъствието на семейството на Доктора плочата бе осветена от служител на Българската православна църква, а всеобщата почит и преклонение изрази в кратко слово президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Повечето от нас познаваха и помнят този изключителен човек и деец, доктор по професия и човеколюбец по призвание. Един от основателите на КНСБ и неин президент от 1997г. до кончината си, той има решаващ принос за превръщането й в най-масовата и най-влиятелна обществена организация в страната с неоспорим международен престиж. През 2006г. при учредяването на Международната Конфедерация на профсъюзите д-р Христов е избран за вицепрезидент, отговарящ за сътрудничеството и подкрепата на синдикалните организации от Централна и Източна Европа.
Заедно с това, той работи неуморно за по-добри и здравословни условия за хората в България. Безценен принос сред всичките му постижения в развиването на социалната медицина е създаването на Факултета по обществено здраве към Медицинския университет в Пловдив, който оглавява като декан. Проф. д-р Христов, д.м., има над 160 статии, доклади и научни съобщения, има 3 монографии, и е съавтор на 5 книги. Носител е на орден „Стара планина“ II степен.
Откриването на плочата му на първия учебен ден е символично преклонение и към многобройните му дейности, насочени към децата и младежта. През 1997 г. той създава сдружението с нестопанска цел „ Да запазим децата”, чиято цел е да подпомага сираците на загиналите при трудова злополука работници. По-късно сдружението разширява своята дейност, като се стреми да осигурява условия и възможности за здравословно и пълноценно развитие и реализация на децата и младежите в България. В продължение на 14 години като негов председател проф. д-р Желязко Христов, д.м., търси пътища за подобряване живота на деца, лишени от родителски грижи. Реализирани са дейности по проект „При баба и дядо” – за финансово подпомагане на деца, отглеждани от баба и дядо или приемни семейства, и „Деца на загинали при трудова злополука” – от 1998 г. се изплащат месечни стипендии до навършване на пълнолетие или завършване на средно образование. По повод коледно-новогодишните празници са осигурявани допълнителни плащания за децата и официални облекла за абитуриенти без родители.
Проф. д-р Желязко Христов е вдъхновител и радетел и на Международният детски етнофестивал „Децата на Балканите – с духовност в Европа!”, който се провежда от 2001 г., всяка година на 31 май и 1 юни в община Минерални бани, Хасковска област, организиран от Сдружение “Да запазим децата”. Фестивалът е посветен на 1-ви юни, Международен ден на детето и има за цел съхраняването на автентичната култура на етносите от региона и поддържане културното многообразие на ЕС. На фестивалната сцена са пели, танцували и са се надсвирвали фолклорни детски и юношески състави и изпълнители от Гърция, Турция, Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Румъния, Албания, Молдова, Грузия и от всички райони на България. Участвали са и деца със специфични потребности, което допринася за тяхната социална интеграция. Средно годишно участниците са 1435 деца.
От декември 2008 г. СНЦ „Да запазим децата”, реализира и проект „Кухни спасение“. Проектът допринася за физическото оцеляване на лица, чиито минимални доходи са недостатъчни да покрият потребности от жизнено важно значение – храна, лекарства, отопление, осветление… Дейността му дава надежда и шанс за живот на много изпаднали в безизходица семейства и хора.
След неговата смърт на общо събрание на сдружението е решено то да бъде преименувано на Сдружение с нестопанска цел „Благотворителен фонд проф. д-р Желязко Христов, д.м.”
Паметната плоча, открита вчера, е още един опит да кажем: „Поклон пред личността и делото ти, пред примера, който ни остави, Докторе“!