Скъпи приятели и съотечественици,
Особено съм радостна да ви приветствам в този ден, на най-красивия, най-емоционалния, най-чистия празник, който е дълбоко в сърцето на всеки един българин, където и по света да се намира той – 24 май – Денят на българската писменост и култура. Денят, в който честваме създаването на българската азбука от равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий преди 11 века и половина, през 855 г.
Денят, в който честваме делото на Светите братя, което ни помогна за приобщаването ни към християнското семейство на европейските народи, а съвременна България направи кирилицата една от азбуките на Европейския съюз.
Няма друга нация, която да има празник на своите букви. По този повод ще си позволя да цитирам писателя Георги Господинов: „Това не е празник на оръжието, на някоя славна победа или поражение. Няма батални сцени, предателства, реки от кръв, с каквито е пълна човешката история. Щастливи сме, че имаме един ден, в който честваме светлото и всекидневно чудо на езика”.
Още преди да се създаде българската държава от хан Аспарух през 681 г. от двете страни на река Дунав, прабългарите са ползвали 50 рунически знака, за което свидетелстват множество надписи върху каменни колони и плочи. Първата българска азбука, която се появява, когато държавата ни вече си съперничи с Византийската империя, е глаголицата. Тя е създадена през 855 година и е дело на Свети Константин-Кирил. Глаголицата е напълно оригинална писменост, в която всяка буква отговаря на един звук. Учените я определят като „най-съвършената графична система от древни времена до днес”.
Глаголическата азбука на българския език е първата и единствена в света християнска, а не езическа азбучна графичност. Съзнателно търсена и създадена от дълбоко вярващите Константин Философ и брат му Методий като духовно послание, в което влагат християнската символика, кодират я в писмените знаци на българския език.
През 868 г. Константин защитава пред Римската църква правото на славяните да преведат библията на своя език, използвайки създадената от него азбука. Така е нарушена „триезичната догма“, която повелява, че светото писание може да се чете само на староеврейски, латински език или гръцки език.
След смъртта на Методий през 885 г. неговите ученици са прогонени от пределите на Моравия и намират прием в двора на цар Борис-Михаил I, велик български владетел, който налага християнството и въвежда новата писменост в България.
В края на ІХ век в Преслав възниква и другата старобългарска азбука – кирилицата, която съдържа 24 букви от гръцкото писмо и 14 знака, близки до глаголическите. Дълго време двете азбуки се употребяват успоредно, но към края на Х и началото на ХІ век по-икономичната и лесна за писане кирилица измества глаголицата.
През 2007 г. българската кирилица, която е предшествана от глаголицата и прабългарското рунно писмо, е призната за третата европейска азбука след латиницата и гръцката. Кирилицата се ползва днес от над 350 милиона души по света – българи, сърби, македонци, руси, беларуси, украинци, румънците до средата на ХIХ, казахи, таджики, монголци и др.
Тази картина на художничката Галя Чунтова е посветена на 24 май и е направена по идея на СТСБ специално, за да я представи днес пред конгреса на ЕТФ. Картината е размножена точно в 600 копия, за да достигне до всеки един делегат. Така те ще празнуват заедно с нас тържеството на един народ, преминал през хилядолетни изпитания, защото е имал своя писменост и вяра в Бога!
24 май е празник на българския дух, благословил и издигнал в култ знанието като път към свободата. Нека пребъде във вековете делото на светите братя Кирил и Методий!
Честит празник на всички българи!
Екатерина Йорданова, председател на СТСБ