Във връзка с вчерашното участие на председателя на СТСБ и вицепрезидент на Европейската транспортна федерация Екатерина Йорданова в срещата на президента на КНСБ Пламен Димитров със служебния министър-председател Огнян Герджиков, в СТСБ постъпиха запитвания по темата. Затова предоставяме официалната позиция на съюза по темата:

Съюзът на транспортните синдикати в България (СТСБ) от самото начало принципно и аргументирано се противопоставя на намеренията за отдаване на летище „София” на концесия.
Летище „София” е национален обект с особено важно стратегическо значение за националната ни сигурност, което е все по-актуално сега, когато опасността от терористични актове и от непредвидими обрати във водените в близост локални войни, е на практика ежедневие. Считаме, че би било проява на далновидно държавническо мислене и висша отговорност пред нацията, ако най-голямото национално летище остане под контрола на държавата.
Освен това летище „София” е един от най-ценните активи на Република България, който чрез подобряване на управлението и чрез привличане на частни и публични инвестиции под контрола на държавата, би могло, да постигне отлични финансови резултати, които да остават в страната ни.
Съзнаваме, че модернизирането и управлението на подобен обект като летище е скъпо струващо начинание, но намираме, че концесионирането му, при положение, че държавата вече е инвестирала в него близо 900 милиона лева за изграждането на терминали, писта, прилежаща инфраструктура като пътища, метро и т.н., е нецелесъобразно и противоречи на националните интереси. За сравнение, в проекта на концесионен договор са заложени изисквания за 306 млн. лв. инвестиции и то за цели 35 години напред. Смятаме, че трябва да се търси друга форма за привличането на необходимите финансови средства, но непременно да се запази мажоритарното присъствие и непосредственият контрол на държавата.
Съюзът на транспортните синдикати в България принципно и твърдо се противопоставя на концепцията за концесиониране на печелившо предприятие с цел да се „санира“ и изправя на крака друго дружество. Считаме, че дружеството БДЖ, което през годините беше доведено до сегашното си състояние от политиката на поредица правителства и ръководства, трябва да бъде ангажимент на цялата държава и политическите сили. Не одобряваме факта, че то е вменено като проблем единствено на транспортната система и че се очаква от нея да се справи сама и със собствен ресурс. Затова оценяваме усилията на МТИТС да получи от Брюксел нотификация за целева държавна помощ за оздравяване на БДЖ. Не приемаме обаче идеята необходимите за това средства да се осигуряват чрез прибързано „търгуване“ на всяка цена на един от последните останали ценни държавни активи, при това с противоречиви обосновки и при недостатъчно ясни условия. Решително възразяваме и срещу неизбежното настройване на две големи групи транспортни работници едни срещу други.